мина се и тая

1. mine (и прен.)

каменовъглена мина a coal-mine/-pit, colliery

част от мина working

диамантена мина a diamond field

2. воен. (land, ground, submarine) mine

(плуващ или самодвижещ се снаряд) torpedo

въздушна мина a parachute mine

слагам мини lay mines

чистя мини sweep mines

* * *

мѝна,

ж., -и 1. миньорск. mine (и прен.); диамантена \минаа diamond field; каменовъглена \минаа coal-mine/-pit, colliery; част от \минаа working;

2. воен. (land, ground, submarine) mine; ( плуващ или самодвижещ се снаряд) torpedo; въздушна \минаа parachute mine; обезвреждане на \минаи minesweeping; слагам \минаи lay mines; чистя \минаи sweep mines.

——————

мина̀вам гл.

1. ( движа се край, през) go/walk (past, by, through), pass (by, through); ( тържествено) sweep (past, by, out, in, up); ( съвсем близо) shave; \мина край (за процесия) file past; \мина под underrun; \мина през митницата go/get through the customs, pass the customs; мини да ме вземеш come and fetch me; пътят минава през гора/блатиста местност/долина the road lies/leads through a wood/across a swamp/along a valley; (за граница) run; ( простирам се край) run by; случайно минах край тях I happened to pass their house; (по мост) go over, cross (a bridge); ( през река, граница) cross, pass; ( през препятствие) get over; (за път) lie/lead through (across, along);

2. ( прекарвам през, по; повтарям) run through, pass; ( зеленчуци и пр. през сито) pass; \мина с две/три води wash (s.th.) in two/three waters; \мина … с прахосмукачката run the vacuum cleaner over …; минах го на машина I ran it through the machine; минах го с още една боя I gave it another coat of paint; ( туширам и пр.) go over (a drawing etc. with ink);

3. ( променям, сменям ­ тема и пр.) pass (от from, на to); swing (from … to); \мина от тема на тема ( несвързано) meander;

4. ( преминавам към/на) go on to, pass on to; ( към друга страна, неприятел) go over to; воен. desert to the enemy; \мина в офанзива take/assume the offensive;

5. ( изпит) pass, get through; едва \мина изпит scrape through an examination; \мина в по-горен клас get o.’s remove, go up a form; \мина през цензурата pass the censor; с колко мина? what are your marks/grades this year?;

6. ( преминавам в чуждо владение и пр.) pass into (the hands of), change hands;

7. фин.: \мина по сметка refer/charge to the account of, place to the credit of;

8. (за време) pass, elapse, go (by); ( незабелязано) slip away/by; ( бързо) fly/fleet by; времето мина ( изтече) time is up; да мине времето to kill the time, to while away the time; едва минава 7 часа it has just turned 7; мина един час an hour went by; минава 10 часа it is past 10 o’clock; минало му е времето it’s out of date, it has had its day; мине не мине една седмица every week or so; не мина много време и soon after that, not long after that; не минаха и пет минути within five minutes, in less than five minutes; срокът още не е минал the term has not yet expired; той още не е минал 50-те he has not yet turned fifty;

9. (за болест, настроение, нещо лошо) pass, be over; ( постепенно) pass off; (за яд и пр.) cool; (за мода) go out, be out; болката минава the pain is passing off; мина ми хремата/ядът my cold/anger is over, I’ve lost my cold/anger; мина се и тая so that’s over (thank goodness); модата на големите шапки мина large hats have gone out/are out; ще мине it’ll pass; ще ти мине ( ядът и пр.) you’ll get over it;

10. ( протича) be, come off, go off; как мина урокът? how was the lesson? концертът мина добре the concert went off well;

11.: \мина за ( имам слава на) pass for, have the reputation of, be said/reputed to be, pass off as; нещо, което може да мине за кафе coffee of a kind; той минава за добър архитект he has the reputation of (being) a good architect; човек, който иска да мине за остроумен/за писател и пр. a would-be wit/writer etc.;

12. ( излъгвам, измамвам) cheat, take in, do; минали са ви you’ve been done; не можеш го мина лесно he is not a man to be easily taken in;

13. ( справям се): ако минем с 50 лева if we can manage on 50 levs; \мина без do without, dispense with; \мина без чужда помощ do for o.s, manage on o.’s own;

14. ( успява, приема се) work, go; разг. make the grade; ако мине l’ll try my luck; дали ще мине? will it work I wonder; каквото каже той, минава/думата му минава what he says goes, he cuts some ice, his writ runs; не ми минават такива (номера) I can’t let it go at that, I’ll have none of it, that won’t go down with me, it doesn’t pay with me, you can’t bamboozle me, разг. that cock won’t fight, that cat won’t jump; няма да мине it won’t do/pass, that story won’t wash; няма да ти мине извинението you’ll not get away with that excuse; това на него няма да мине that won’t go down with him;

\мина ce ( оставям се да ме измамят) let o.s. be cheated/done, let o.s. be taken in; \мина се разг. get/have a raw deal; не се минавай амер. sl. don’t take any plugs/any wooden nickels; • мина ми котка/лисица път I had bad luck; мина ми през ума it passed through/it crossed my mind, it occurred to me, it struck me (че that); \мина границите на прен. overstep the limits of, pass the boundaries of; \мина гратис gate-crash; прен. get off easily; \мина леко get off light; \мина между капките wangle through; (за забележка ­ не прави впечатление) miss fire; \мина ниско карти underplay, play low; многото мина, малкото остава the worst is over; никак не ми мина през ума it never entered my mind, I never thought; от мен да мине all right, have it your way; такива не ми минават you can’t put that across me.

* * *

land mine (воен.); mine: lay минаs - слагам мини

* * *

1. (движа се край, през) go/walk (past, by, through), pass (by, through)

(при манифестация) march past

(тържествено) sweep (past, by, out, in. up)

(съвсем близо) shave

моля, позволете ми да мина please allow me to pass

той мина край мен he walked past me, he passed me

случайно минах край тях I happened to pass their house

тя погледна минавайки she looked in when passing

минах през вратата I walked in/out at the gate

(no мост) go over, cross (a bridge)

(през река, граница) cross, pass

(през препятствие) get over

(за път) lie/lead through (across, along)

пътят минава през гора/блатиста местност/долина the road lies/leads through a wood/across a swamp/along a valley

(за граница) run

(простирам се край) run by

пътят минава край морето the road runs by the sea

минавам под under-run

мини да ме вземеш come and fetch me

2. (прекарвам през, по, повтарям) run through, pass

(зеленчуци и пр. през сито) pass

минах го на машина I ran it through the machine

минавам... с прахосмукачката run the vacuum cleaner over...

минавам с две/три води wash (s.th.) in two/three waters

минах го с още една боя I gave it another coat of paint

минах урока още веднаж I read the lesson over/through once again, I reread the lesson

(туширам и пр.) go over (a drawing etc. with ink)

3. (променям, сменям-тема и пр.) pass (от from, на to); swing (from... to)

минавам от тема на тема (несвързано) meander

4. (преминавам към/на) go on to, pass on to

минете на следващия въпрос pass on to the next question

(към друга страна, неприятел) go over to

минавам на страната на противника go over to the enemy/the other camp, воен. desert to the enemy

минавам в забвение pass into oblivion/limbo, be forgotten

минавам в офанзива take/assume the offensive

5. (изпит) pass, get through

минавам в по-горен клас get o.'s remove, go up a form

с колко мина? what are your marks/grades this year?

едва минавам изпит scrape through an examination

минавам през цензурата pass the censor

6. (преминавам в чуждо владение и пр.) pass into (the hands of), change hands

7. фин. минавам по сметка refer/charge to the account of, place to the credit of

8. (за време) pass, elapse, go (by)

(незабелязано) slip away/by

не минаха и пет минути within five minutes, in less than five minutes

не мина много време и soon after that, not long after that

минава 9 часа it is past 9 o'clock

мина един час an hour went by

да мине времето to kill the time, to while away the time

мина доста/много време, докато го хванат it was some time/quite a long time before he was caught

рядко минава седмица a week rarely goes by

времето мина (изтече) time is up

мине не мине една седмица every week or so

минало му е времето it's out of date, it has had its day

срокът още не е минал the term has not yet expired

9. (за болест, настроение, нещо лошо) pass, be over

(постепенно) pass off

(за яд и) cool

(за мода) go out, be out

мина ми хремата/ядът my cold/anger is over, I've lost my cold/anger

ще ти мине (ядът и пр.) you'll get over it

ще мине it'll pass

и по-лоши неща са минавали, ще мине и това worse things have passed and so will this

мина се и тая so that's over (thank goodness)

болката минава the pain is passing off

модата на големите шапки мина large hats have gone out/are out

10. (протича) be. come off, go off

как мина урокът? how was the lesson?

как мина ваканцията? how did you spend your

* * *

мина̀вам,

1. ( движа се край, през) go/walk (past, by, through), pass (by, through); ( тържествено) sweep (past, by, out, in, up); ( съвсем близо) shave; \минавам край (за процесия) file past; \минавам под underrun; \минавам през митницата go/get through the customs, pass the customs; мини да ме вземеш come and fetch me; пътят минава през гора/блатиста местност/долина the road lies/leads through a wood/across a swamp/along a valley; (за граница) run; ( простирам се край) run by; случайно минах край тях I happened to pass their house; (по мост) go over, cross (a bridge); ( през река, граница) cross, pass; ( през препятствие) get over; (за път) lie/lead through (across, along);

2. ( прекарвам през, по; повтарям) run through, pass; ( зеленчуци и пр. през сито) pass; \минавам с две/три води wash (s.th.) in two/three waters; \минавам … с прахосмукачката run the vacuum cleaner over …; минах го на машина I ran it through the machine; минах го с още една боя I gave it another coat of paint; ( туширам и пр.) go over (a drawing etc. with ink);

3. ( променям, сменям ­ тема и пр.) pass (от from, на to); swing (from … to); \минавам от тема на тема ( несвързано) meander;

4. ( преминавам към/на) go on to, pass on to; ( към друга страна, неприятел) go over to; воен. desert to the enemy; \минавам в офанзива take/assume the offensive;

5. ( изпит) pass, get through; едва \минавам изпит scrape through an examination; \минавам в по-горен клас get o.’s remove, go up a form; \минавам през цензурата pass the censor; с колко мина? what are your marks/grades this year?;

6. ( преминавам в чуждо владение и пр.) pass into (the hands of), change hands;

7. фин.: \минавам по сметка refer/charge to the account of, place to the credit of;

8. (за време) pass, elapse, go (by); ( незабелязано) slip away/by; ( бързо) fly/fleet by; времето мина ( изтече) time is up; да мине времето to kill the time, to while away the time; едва минава 7 часа it has just turned 7; мина един час an hour went by; минава 10 часа it is past 10 o’clock; минало му е времето it’s out of date, it has had its day; мине не мине една седмица every week or so; не мина много време и soon after that, not long after that; не минаха и пет минути within five minutes, in less than five minutes; срокът още не е минал the term has not yet expired; той още не е минал 50-те he has not yet turned fifty;

9. (за болест, настроение, нещо лошо) pass, be over; ( постепенно) pass off; (за яд и пр.) cool; (за мода) go out, be out; болката минава the pain is passing off; мина ми хремата/ядът my cold/anger is over, I’ve lost my cold/anger; мина се и тая so that’s over (thank goodness); модата на големите шапки мина large hats have gone out/are out; ще мине it’ll pass; ще ти мине ( ядът и пр.) you’ll get over it;

10. ( протича) be, come off, go off; как мина урокът? how was the lesson? концертът мина добре the concert went off well;

11.: \минавам за ( имам слава на) pass for, have the reputation of, be said/reputed to be, pass off as; нещо, което може да мине за кафе coffee of a kind; той минава за добър архитект he has the reputation of (being) a good architect; човек, който иска да мине за остроумен/за писател и пр. a would-be wit/writer etc.;

12. ( излъгвам, измамвам) cheat, take in, do; минали са ви you’ve been done; не можеш го мина лесно he is not a man to be easily taken in;

13. ( справям се): ако минем с 50 лева if we can manage on 50 levs; \минавам без do without, dispense with; \минавам без чужда помощ do for o.s, manage on o.’s own;

14. ( успява, приема се) work, go; разг. make the grade; ако мине l’ll try my luck; дали ще мине? will it work I wonder; каквото каже той, минава/думата му минава what he says goes, he cuts some ice, his writ runs; не ми минават такива (номера) I can’t let it go at that, I’ll have none of it, that won’t go down with me, it doesn’t pay with me, you can’t bamboozle me, разг. that cock won’t fight, that cat won’t jump; няма да мине it won’t do/pass, that story won’t wash; няма да ти мине извинението you’ll not get away with that excuse; това на него няма да мине that won’t go down with him;

\минавам ce ( оставям се да ме измамят) let o.s. be cheated/done, let o.s. be taken in; \минавам се разг. get/have a raw deal; не се минавай амер. sl. don’t take any plugs/any wooden nickels; • мина ми котка/лисица път I had bad luck; мина ми през ума it passed through/it crossed my mind, it occurred to me, it struck me (че that); \минавам границите на прен. overstep the limits of, pass the boundaries of; \минавам гратис gate-crash; прен. get off easily; \минавам леко get off light; \минавам между капките wangle through; (за забележка ­ не прави впечатление) miss fire; \минавам ниско карти underplay, play low; многото мина, малкото остава the worst is over; никак не ми мина през ума it never entered my mind, I never thought; от мен да мине all right, have it your way; такива не ми минават you can’t put that across me.

* * *

machine (на шевна машина); elapse (за време); get by; go by; pass: allow me to минавам - позволете ми да мина; walk past (покрай)

* * *

fit, fitted, good (за for, да to с inf.)

suitable (за for)

(як, здрав) ablebodied

годен плавателен съд a seaworthy ship/vessel

годен за (в състояние да се справи с-за човек) fitted/suited for, up to (predic.)

годен за целта fit/suitable for the purpose

годен за военна служба fit for duty/service, medically fit

човек годен за редовна служба воен. a category man

годен за войник fit for a soldier

годен за експлоатация (за мина) workable

годен за живеене fit to live in, suitable for living in, liveable, livable

годен за живот fit to live

годен за обработване arable

годен за пиене fit for drinking/to drink, drinkable, potable

напълно годен за тая работа well fitted for the work

той не е годен за тая работа he is not up to this Job

не се чувствувам годен за това I don't feel up to it

той не е годен за нищо he is good for nothing, he's a ne'er-do-well.engaged (to be married) (за to)

* * *

го̀ден,

прил., -на, -но, -ни fit, fitted, good (за for; да to с inf.), suitable (за for); (як, здрав) ablebodied; \годенен за (в състояние да се справи с ­ за човек) fitted/suited for, up to (predic.); (за работа) employable; \годенен за военна служба fit for duty/service, medically fit; \годенен за войник fit for a soldier; \годенен за експлоатация (за мина) workable; \годенен за живеене fit to live in, suitable for living in, liveable, livable; habitable, inhabitable; \годенен за живот fit to live; \годенен за обработване arable; \годенен за печат printable; \годенен за пиене fit for drinking/to drink, drinkable, potable; \годенен за повторна употреба reusable; \годенен за целта fit/suitable for the purpose; напълно \годенен за тая работа well fitted for the work; не се чувствам \годенен за това I don’t feel up to it; той не е \годенен за нищо he is good for nothing, he’s a ne’er-do-well; той не е \годенен за тази работа he is not up to this job; човек \годенен за редовна служба воен. category man.

——————

мин. страд. прич. engaged (to be married) (за to).

* * *

able; applicable; fit{fit}; fitted; fitting; suited; suitable: годен for the purpose - годен за целта

* * *

1) (вопрос. мест.: кто (что) или какой из двух, из многих), котрий, (в литературе реже) которий. [Той питається (вовків): «Котрий коня ззів?» (Поділля, Дим.). Од котрого це часу ви мене не бачите? (Н.-Лев.). «Підіть-же в ліс, - которий лучче свисне?» (Рудч.)]. -рый (теперь) час? - котра (тепер) година? В -ром часу? - в котрій годині, (зап.) о котрій годині? (когда) коли? Когда вы уезжаете? В -ром часу, то есть? (Турген.) - коли ви їдете? О котрій годині, себ-то? -рое (какое) число сегодня? - котре число сьогодні? В -ром (каком) году это было? - якого року це було? До -рых (каких) же пор? - доки-ж? до якого-ж часу? -рый ей год? - котрий їй рік? -рым ты по списку? - котрим ти в реєстрі (в списку)? -рую из них вы более любите? - котру з них (з їх) ви більше кохаєте? -рого котёнка берёшь? - котре котеня береш? А в -рые двери нужно выходить - в те или в эти? (Гоголь) - а на котрі двері треба виходити - в ті чи в ці? -рый Чацкий тут? (Гриб.) - котрий тут Чацький? Скажи, в -рую ты влюблён? - скажи, в котру ти закоханий? -рый тебя день не видать (очень, долго, давно)! - кот(о)рий день тебе не видк[н]о!;

2) -рый из… (из двух или из многих; числительно-разделит. знач.) - котрий, (в литературе реже) которий. [Коні йому говорять: «ти вирви з кожного з нас по три волосині, і як треба буде тобі котрого з нас, то присмалиш ту волосину, которого тобі треба» (Рудч.). Один із їх - котрий, то тільки Господь відає - упаде мертвий (М. Рильськ.). Розказує їм (вовкам), котрий що має ззісти (Поділля. Дим.). По улиці йшов Василь і не знав, на котру улицю йти (Н.-Лев.). А в Марусі аж два віночки - которий - возьме, плаче (Пісня). Вже у дівчат така натура, що котора якого парубка полюбить, то знарошне стане корити, щоб другі його похваляли (Квітка)]. Она рассказывала, в -ром часу государыня обыкновенно просыпалась, кушала кофе (Пушкин) - вона оповідала, в (о) котрій годині (или коли: когда) государиня звичайно просипалась (прокидалась), пила каву. Он рассказывает, не знаю (в) -рый раз, всё тот же анекдот - він розповідає не знаю, котрий раз ту саму анекдоту. Ни -рого яблока не беру: плохи - ні котрого яблука не беру: погані. [Ні на кого і не дивиться і дівчат ні которої не заньме (Квітка)]. -рый лучший, -рый больший - котрий кращий, котрий більший, (получше) де- кращий, (побольше) де-більший. [Де-кращого шукає (Сл. Гр.)]. Не толпитесь! Которые лишние, уходите! (Чехов) - не товптеся! котрі зайві, йдіть собі;

3) (относ. мест.): а) в придат. предл. после главн. (постпозитивных) (народн. обычно) що (для всех род. ед. и мн. ч. им. п.), (иногда) котрий, которий, (литер.) що, який, котрий, (реже) которий. [Панич, що вкрав бич (Приказка). Приходь до коня, що з мідною гривою (Рудч.). Ізнайшла вже я чоловіка, що мене визволить (М. Вовч.). А де-ж тая дівчинонька, що сонна блудила (Шевч.). Отож тая дівчинонька, що мене любила (Пісня). І це була перша хмара, що лягла на хлопцеву душу (Грінч.). І молодиці молоденькі, що вийшли замуж за старих (Котл.). За степи та за могили, що на Україні (Шевч.). З давніх давен, чути було про збройних людей, що звались козаками (Куліш). Його розпитували про знайомих офіцерів, що там служили (Франко). А нещаслива та дівчинонька, котра любить козака (Пісня). Смерть вільшанського титаря - правдива, бо ще є люди, котрі його знали (Шевч. Передм. до Гайдам.). Про конфедератів так розказують люди, котрі їх бачили (Шевч. Прим. до Гайдам.). Один дід, которий увійшов з нами в церкву… (Стор.). Це ті розбійники, которі хотіли убити (Рудч.). Піднявшись історію України написати, мушу я догодити землякам, которі Україну свою кохають і шанують (Куліш). До кого-ж я пригорнуся і хто приголубить, коли тепер нема того, який мене любить? (Котл.). Но це були все осужденні, які померли не тепер (Котл.). Потім мушу видати книжку про порядки, які завелись на Україні… (Куліш)]; в сложн. предложениях (из стилистических мотивов: для избежания повторения що) авторы употребляют: що, який, котрий, которий. [Червонець, що дав Залізняк хлопцеві і досі єсть у сина того хлопця, котрому був даний; я сам його бачив (Шевч. Прим. до Гайд.). А я багато разів чула від моєї матери, що та жінка не любить свого мужа, котра не любить його кревних (М. Рильськ.). Але й тут стрінемо у Левицького просто блискучі сторінки, які доводять, що він добре знав життя цих наших сусідів (Єфр.)]. -рый, -рая, -рое, -рые - (иногда, для ясности согласования) що він, що вона, що вони (т. е. к що прибавляется личн. мест. 3-го л. соотв. рода и числа). [Біда тому пачкареві (контрабандисту), що він (который) пачки перевозить (Чуб.). Знайшли Ентелла сіромаху, що він під тином гарно спав (Котл.). От у мене була собачка, що вони (которая) ніколи не гризлась із сією кішкою, а тільки грались (Грінч. I). Пішли кликати тую кобіту (женщину), що вона має вмерти (Поділля. Дим.)]. Человек, -рый вас любит - людина, що вас кохає (любить). Берег, -рый виднелся вдали - берег, що мрів (манячив) далеко. Море, -рое окружает нас - море, що оточує нас. Есть одно издание этой книги, -рое продаётся очень дёшево - є одно видання цієї книжки, що (или для ясности согласов що воно) продається дуже дешево. -рого, -рой, - рому, -рой, -рым, -рой, -торых, -рым, -рыми и др. косв. п.ед. и мн. ч. - що його, що її, що йому, що їй, що ним, що нею, що них (їх), що ним (їм), що ними (їми) и т. д. (т. е. при що ставится личн. м. 3-го л. соотв. рода, числа, падежа), якого, якої, якому, якій, яким, якою, яких, яким и т. д., кот(о)рого, кот(о)рої, кот(о)рому, кот(о)рій, кот(о)рих, кот(о)рим и т. д. [Ой чия то хата з краю, що я її (которой) не знаю? (Чуб. V). Ото пішов, найшов іще такого чоловіка, що наймита йому треба було (которому батрака нужно было) (Грінч. I). Переживеш царицю, що їй (которой) служиш (Куліш). У його є висока мета, є святиня, що він їй служить (Грінч.). Піди ще достань мені цілющої води, що стереже її (которую стережёт) баба-яга (Рудч.). В Катерині вже обурювалась гордість, що її мала вона спадщиною від матери (Грінч.). Чи справді є тут якась тайна, що її (которую) ховають від мене? (Франко). Праця, що її подаю тут читачеві… (Єфр.). І отой шлях, що ним (которым) проходить чесна, талановита селянська дівчина (Єфр.). Гущавина ся тяглася аж до муру, що ним обгороджено було сад (Грінч.). А то в його така сопілка була, що він нею звірів своїх скликав (Рудч.). Стоять верби по-над воду, що я їх (которые я) садила (Пісня). Не з гнівом і зневагою обернемось ми до панів, що кості їх (кости которых) взялись уже прахом (Куліш). Про що життя тим, що їм (которым) на душі гірко? (Куліш). Оті забивні шляхи, що ними (которыми) простувала Рудченкова муза (Єфр.). Що-б то такого, коли й жінку не бере (чорт), котру я зоставив на останок? (Рудч.). Задивляючись на невідомі місця, котрі приходилось переходити (Мирний). Це такі докази, котрих показати тобі не можу (Франко). Жий вже собі а вже з тою, котору кохаєш (Чуб. V). Він умовляє, щоб ти сплатив нарешті данину, котору йому винен (М. Рильськ.). Заплатив я великим смутком за ті розмови щирії, которі необачно посилав до вас на папері (Куліш). Хіба-ж є пани, яким гроші не милі? (Номис). З того самого Ромоданового шляху, яким ішов парубок… (Мирний). Почування, яким пронято сі вірші, вразило її надзвичайно (Грінч.). Того протесту, якого повно розлито по всьому творові (Єфр.). Ті нові почуття, яких він досі не знав, зовсім заполонили його (Крим.)]. -рого, -рую, -рые, -рых (вин. п.) - (обычно) що, вм. що його, що її, що їх; иногда и в др. косв. п. - що (т. е. що без личн. мест. 3-го л.). [Хвали мати того зятя, що я полюбила (Пісня). В кінці греблі шумлять верби, що я насадила; нема мого миленького, що я полюбила (Пісня). Все за того п'ятака що вкрав маленьким у дяка (Шевч.). Зайду до тієї кринички, що я чистила, то може там нап'юся (Рудч.). І намітку, що держала на смерть… (Н.-Лев.). Рушниками, що придбала, спусти мене в яму (Шевч.). На ті шляхи, що я міряв малими ногами (Шевч.). Приколень, що (вм. що ним: которым) припинають (Чуб. I). Осиковий прикілок, що (которым) на Ордані дірку у хресті забивають (Грінч. III)]. Книга, - рую я читаю - книга (книжка), що я читаю или що я її читаю. Надежды, -рые мы на него возлагали - надії, що ми на нього покладали (що ми на нього їх покладали). Через какой-то религиозный катаклизм, причины -рого ещё не совсем выяснены - через якийсь релігійний катаклізм, що його причини ще не вияснено гаразд (Крим.). Он (Нечуй-Левицкий) не мало внёс нового в сокровищницу самого нашего литературного языка, хорошим знатоком и мастером -рого он бесспорно был - він (Нечуй-Левицький) не мало вніс нового в скарбницю самої нашої літературної мови, якої добрим знавцем і майстром він безперечно був (Єфр.) или (можно было сказать) що добрим знавцем і майстром її він безперечно був. Великие писатели, на произведениях -рых мы воспитывались - великі письменники, що на їх творах (на творах яких) ми виховувалвсь. Изменил тем, в верности -рым клялся - зрадив тих, що на вірність їм клявся (яким на вірність клявся). С -рым (-рой), к -рому (-рой), в -рого (-рой), в -ром (-рой), в -рых, на -ром, через -рый, о -рых и т. д. - що з ним (з нею), що до його (до нього, до неї), що в його (в нього, в неї), що в йому (в ньому, в ній), що в них (їх), що на йому (на ньому, на ній), що через його (через неї), що про (за) них (їх) и т. д. - з кот(о)рим (з кот(о)рою), до кот(о)рого (до кот(о)рої), в кот(о)рого (в кот(о)рої), в кот(о)рих, на кот(о)рому (на кот(о)рій), через кот(о)рий (через кот(о)ру), про кот(о)рих и т. д., з яким (з якою), до якого (до якої), в якого (в якої), в якім (в якій), на якому (на якій), через який (через яку), в яких, про яких и т. д. [Тоді взяв тую, що з нею шлюб брав (Рудч.). Де-ж ті люди, де-ж ті добрі, що серце збиралось з ними жити (с которыми сердце собиралось жить), їх любити? (Шевч.). Що-то за пан, що в його ніщо не гниє (Номис). От виходе баба того чоловіка, що він купив у його (у которого купил) кабана (Грінч. I). Козаками в Татарщині звано таке військо, що в йому були самі улани, князі та козаки (Куліш). Бачить багато гадюк, що у їх на голові немає золотих ріг (рогів) (Грінч. I). А це сап'янці-самоходи, що в них ходив іще Адам (Котл.). Далека подорож, що ти в неї збирався вирушить уранці (М. Рильськ.). А то про яку (дівчину) ти кажеш, що до неї тобі далеко? (Квітка). Се колесо, що зверху пада на його (на которое) вода (Номис). Нема тії дівчиноньки, що я в їй кохався (Пісня). Вхопилась руками за дошку ту, що він на їй сидів (Рудч.). Картини природи, що на їх такий із Мирного митець (Єфр.). Романи «Голодні годи» та «Палій» (П. Мирного), що про їх маємо відомості… (Єфр.). Дивиться в вікно - ліс: може той, що він через його йшов? (Рудч.). Там був узенький такий волок, суходіл такий, що через його хижаки свої човни переволікали (Куліш). Лиха та радість, по котрій смуток наступає (Номис). Візьму собі молоду дівчину, із котрою я люблюсь (Грінч. III). А парубки, а дівчата, з котрими я гуляв! (Н.-Лев.). Став на гілляці да й рубає ту саму гілляку, на которій стоїть (Рудч.). Побачила, що він бере не тою рукою, на которій перстінь, та й випила сама ту чарку (Рудч.). В ту давнину, до которої не сягає наша писана пам'ять (Куліш). Дивувалися Миколиній енергії, з якою він поспішається до громадського діла (Грінч.). Він (пан) знов був сильний та хитрий ворог, з яким трудно було боротись, який все переможе (Коцюб.). Опріч юнацьких спроб, про які маємо згадки в щоденнику, але які до нас не дійшли (Єфр.)]; иногда сокращенно: що, вм. що в його (у -рого), що з неї (из -рой), що на йому (на -ром), що про неї (о -рой), що в них (в -рых) и т. д. [Пішов до того коня, що (вм. що в його: у которого) золота грива (Рудч.). Хто мені дістане коня, що (вм. що в його: у которого) буде одна шерстина золота, друга срібна, то за того оддам дочку (Рудч.). А де-ж тая криниченька, що (вм. що з неї: из которой) голубка пила? (Чуб. V). Чи це тая криниченька, що я воду брав? (Пісня). Дождавшись ранку, помазала собі очі росою з того дерева, що (вм. що на йому: на котором) сиділа, і стала бачить (Рудч.). Хотів він було заснуть у тій хаті, що (вм. що в ній или де: в которой) вечеряли (Грінч. I). Чи се тая криниченька, що голуб купався? (Пісня). У той день, що (вм. що в його или коли: в который) буде війна, прийдеш раненько та розбудиш мене (Рудч.). А тим часом сестра його пішла в ту комору, що брат казав їй не ходити туди (Рудч.) (вм. що в неї (в которую) брат казав їй не ходити) (Грінч.). Одвези мене в ту нору, що ти лежав там (вм. що в ній (в которой) ти лежав) (Грінч. I). Він пішов до тих людей, що (вм. що в них: у которых) води немає (Грінч. I)]. Это человек, за -рого я ручаюсь - це людина, що я за неї (или сокращенно що я) ручуся; це людина, за котру (за яку) я ручуся. Это условие, от -рого я не могу отказаться - це умова, що від неї я не можу відмовитися (від якої я не можу відмовитися). Материя, из -рой сделано это пальто - матерія, що з неї пошито це пальто. Дело, о -ром, говорил я вам - справа, що я про неї (що про неї я) говорив вам; справа, про яку я вам говорив. Цель, к -рой он стремится - мета, що до неї він (що він до неї) прагне. У вас есть привычки, от -рых следует отказаться - у вас є завички, що (їх) слід позбутися (кинутися). Король, при -ром это произошло - король, що за нього це сталося; король, за якого це сталося. Обстоятельства, при -рых он погиб - обставини, що за них він загинув; обставини, за яких він загинув. Условия, при -рых происходила работа - умови, що за них (за яких) відбувалася праця. Люди, среди -рых он вырос - люди, що серед них він виріс. Многочисленные затруднения, с -рыми приходится бороться - численні труднощі, що з ними доводиться змагатися. В -ром (-рой), в -рых, на -ром (-рой), в -рый (-рую), из -рого (- рой) и т. п. (о месте) - (обычно) де, куди, звідки, (о времени) коли, вм. що в (на) йому (в ній), що в них, що в нього (в ній), що з нього (з неї) и т. д. (т. е. сокращение придат. определит. через соотв. наречия: где, куда, откуда, когда). [Довго вона йшла у той город, де (вм. що в йому: в котором) жив сам цар із сліпою дочкою (Рудч.). Указуючи на те дерево, де (вм. що на йому) сиділа Правда (Рудч.). Високії ті могили, де (вм. що в них) лягло спочити козацькеє біле тіло в китайку повите (Шевч.). В Гадячому Панас (Мирний) вступив до повітової школи, де і провчився чотири роки (Єфр.). Ось і зачервоніло на тій дорозі, де (вм. що нею: по которой) йому треба йти (Квітка). Напровадила Христю саме на той шлях, куди (вм. що на його: на который) пхали її соціяльні умови (Єфр.). Проклятий день, коли я народився (Крим.). Хай буде проклятий той день, коли я вродилася, і той день, коли я ступила на цей корабль (М. Рильськ.)]. Красноярская тюрьма, в -рой (где) сидел т. Ленин - красноярська в'язниця, де сидів т. Ленін («Глобус»). Дом, в -ром я жил - (обычно) дім, де я жив, (можно) дім, що я (там) жив. Река, в -рой мы купались - річка, де ми купались; річка, що (вм. що в ній) ми купались. В том самом письме, в -ром он пищет - у тому самому листі, де він пише (вм. що в йому він пише; в якому він пише (Єфр.)). Страна, в -рую мы направляемся - країна, куди (вм. що до неї) ми простуємо. Источник, из -рого мы почерпнули наши сведения - джерело, звідки ми засягнули наші відомості. Положение, из -рого трудно выйти, нет выхода - становище, де (или що, що з ним) важко дати собі раду, становище, де (или що) нема ради. Постановление, в -рой… - постанова, де… Принято резолюцию, в -рой… - ухвалено резолюцію, де… Произведение, в -ром изображено… - твір, де змальовано. Картина народной жизни, в -рой автором затронута… - картина народнього життя, де (в якій) автор торкнувся… Общество, в -ром… - суспільство, де… В том году, в -ром это произошло - того року, коли це сталось. В тот день, в -рый будет война - того дня, коли буде війна; того дня, що буде війна (Рудч.). Века, в продолжение -рых шли беспрерывные войны - сторіччя, коли (що тоді, що протягом них) точилися безнастанні війни. Эпоха, в продолжение -рой… - доба, що за неї (що тоді, що протягом неї); доба, коли… Эпоха, во время -рой - доба, коли; доба, що за неї, що тоді. Но больше всего, конечно, влияла та самая эпоха, во время -рой всё это совершалось - але найбільше, звичайно, впливав той самий час, за якого все те діялось (Єфр.) или (можно сказать) коли все те діялось. Война, во время -рой погибло так много людей - війна, коли (що під час неї, що за неї, що тоді) загинуло так багато людей (загинула така сила людей). Зима, во время -рой было так холодно, миновала - зима, коли було так холодно, минула. Тот - который - той - що, той - який, той - кот(о)рий. [А той чоловік, що найшов у морі дитину, сказав йому (Грінч. I). Нема того, що любила (Пісня). Два змії б'ють одного змія, того, що в його (у которого) була Олена Прекрасна (Грінч. I). Силкувався не злетіти з того щабля, на який пощастило видряпатись (Єфр.). Щоб догодити вам, я візьму собі жінку, якщо ви найдете ту, котру я вибрав (М. Рильськ.)]. Я тот, -му внимала ты в полуночной тишине (Лермонт.) - я той, що в тиші опівнічній до нього прислухалась ти (Крим.). Такой - который - такий - що, такий - який (кот(о)рий). [Коли такий чоловік і з такими довгими усами, що ними (которыми) він ловив рибу (Грінч. I)]; б) в препозитивных (предшествующих главн. предложению) придаточных предл. - котрий, которий (в главн. предл. обычно соответствует указ. мест. той (тот), иногда указ. мест. опускается). [Два пани, а єдні штани: котрий раньше встав, той ся і вбрав (Номис). Котрі були по селу красивіші і багатіші дівчата, ті все ждали - от-от прийдуть від Костя старости (Квітка). Котрі земляки особисто були знайомі з Димінським, тих Академія дуже просить писати спомини за нього (Крим.). Котрий (чумак) корчму минає, той дома буває, котрий корчми не минає, той у степу пропадає (Чум. Пісня). Которий чоловік отця-матір шанує-поважає, бог йому милосердний помагає, которий чоловік отця-матері не шанує, не поважає, нещасливий той чоловік буває (Дума). Дивись, котора гуска тобі показується красна, ту й лови (Грінч. I). Котра дівчина чорнобривая, то чарівниця справедливая (Чуб. V). Которая сиротина, гине (Чуб. V) (вм. которая сиротина, та гине)]. -рая птичка (пташка) рано запела, той во весь день молчать - котра пташка рано заспівала, тій цілий день мовчати. -рый бог вымочит, тот и высушит - який (котрий) бог змочив, такий і висушить (Номис);

4) (в знач. неопред. мест.: некоторый, иной) котрий, которий декотрий, кот(о)рийсь, який(сь); см. Иной 2. [А вб'є котрий у голову слово яке, - де й треба, де й не треба носиться з ним (Тесл.). Як доживе було которий запорожець до великої старости… (Куліш). Живе до котрогось часу (Звин.)]. -рые меня и знают - котрі (декотрі) мене і знають. Надо бы голубей сосчитать, не пропали бы -рые (Чехов) - слід-би голуби порахувати, не пропали-б котрі;

5) который - который, которые - которые (один - другой, одни - другие: из неопределен. числа) - кот(о)рий - кот(о)рий, кот(о)рі - кот(о)рі, який - який, які - які. [А єсть такі гадюки, що мають їх (роги): у котрої гадюки бувають вони більші, а в котрих менші (Грінч. I). І чоловіки коло їх, і діточки: которий - коником грається, которий - орішки пересипає (М. Вовч.). Которих дівчат - то матері й не пустили в дружки, которі - й сами не пішли, а як й ідуть, то все зідхаючи та жалуючи Олесі (М. Вовч.). Дивлюся - в могилі усе козаки: який безголовий, який без руки, а хто по коліна неначе одтятий (Шевч.). Які - посідали на лаві, а які - стоять (Март.)].

* * *

1) ( вопросительное) котри́й; ( какой) яки́й

2) ( относительное - в придаточном предложении) яки́й, що, котри́й

3) ( неопределённое) котри́й, яки́й; ( некоторый) де́котрий, де́який

1. time

годишно време time of the year, season

доста време a good/great while

едно време at one time, in the-old days

западноевропейско време Greenwich mean time

работно време office hours, work time

върша нещо вън от работното време do s.th. out of hours

свободно време leisure, spare time; free time

точно време correct/right/exact time

време за лягане bed time

време за обед dinner time

дошло е време the time has arrived/is ripe (за for)

бе време когато лит. time was when

времето лети time flies

времето минава time goes by/is passing

ще мине известно време it will be some time ( преди before)

няма много време there isn't much time, time is short, time presses

не е далеч времето когато, няма да мине много време и it will not be long before

мина онова време когато the time is past when

няма време за губене there is no time to lose/to be lost; time presses

времето напредва time is getting on

не остава много време there isn't much time left, време time is getting short

ако времето позволи if time permits

без време before o.'s time; unseasonably

в едно или друго време at one time or another

в друго време at some other time

в същото at the same time

в това време meanwhile

зимно/лятно времеin winter/summer

нощно време at night

ни в това ни в онова/по никое време at an unseasonable/unearthly hour, at untimely/odd hours

време е it's (about) time

крайно време е it is high time

и време му е and high/about time, too

сега му е времето now is the time, now if ever

време ми е o.'s time has come ( и за смърт) (да to), be old enough to

не е време за this is no time for (c ger.); it is a bad time to (c inf.)

докато е още време before ifs too late; while the going is good

дотогава има много време there's plenty of time; that's a long time off

за известно време for a time/while

за малко/кратко време for a (short) while, for a short time

за (вътре в) много малко време in no time

за първо време for a start

когато му дойде времето in due course/time, in its due season. when the right time comes

още не му е дошло времето the time is not yet ripe

на време in/on time

той винаги идва на време he is always on time; he always comes on time

на време за влака in time for the train

не давам на време (материал и пр.) be late with

предупреждавам на време warn in good time

пристигам на време arrive on/to time

не на време unoppor-tunely

тъкмо на време just in/on time

всичко на времето си all in good time

от време на време from time to time, between times, occasionally, on and off, once in a while

от доста време for quite a while

от някое време насам for some time past

по времето когато at the time when

по едно време at one time; at one point, suddenly, unexpectedly

по едно или друго време at one lime or another

по някое време some time

по това/онова време at this/that time

по това време на годината at this time of year

по него време at/about that time

по всяко време at any time, at all times

по всяко време на годината at every season of the year

догодина по това време this time next year

преди известно време some time ago

преди много време a long time ago

през време на during, in

през време на работа while working, at work, during hours

през време на война in time of war, in wartime

през цялото време all the time, from first to last

след време after a time

след известно време (sometime) later

след малко време, не след много време presently

след като е минало толкова време after such a long time. at this distance of time

не минало много време и soon after, not long after

много време му взе да he was long in,he was a long time in (c ger.)

губя си времето waste (o.'s) time

дай ми време give me time

тая работа ще вземе/иска време this will take time

имам много свободно време have time on o.'s

2. (състояние на атмосферата) weather

хубаво време good/fine weather

лошо време bad weather

мръсно/неприятно/противно/отвратително време foul/nasty/beastly weather

дъжделиво време wet/rainy weather

неустойчиво/променливо време broken weather

времето е хубаво/лошо it is fine/bad weather

времето е облачно it is cloudy, the sky is overcast

времето се задържа it is settled weather

времето ще се обърне there is going to be a break in the weather; the weather will change

при всякакво време in all weathers

ако позволи времето, при хубаво време weather permitting

независимо от това какво е времето, при каквото и да е/при всяко време wet or fine, rain or shine, in rain or fine

какво ужасно време what awful weather! какво беше времето, докато бяхте на море? what sort of weather did you have at the seaside?

изгледи за време то a weather forecast.; be allowed time

време по пет минути на всеки оратор limit every speaker to five minutes

не време дума да се каже за be dead set against

време свобода на някого allow s.o. freedom. give freedom to s.o.

3. (доставям, снабдявам) furnish, supply, provide

(излъчвам) give out, emit

време данни supply data

време електрическа енергия на provide power for, supply with power

слънцето време топлина и светлина the sun emits heat and light

4. (раждам, произвеждам, нося) yield, bear, produce

време мляко give/yield milk

маслините дават дървено масло olives yield oil

време жетва yield/bear a harvest

време плод bear fruit

време дивиденти yield dividents

време лихва bear/yield interest

5. (плащам) pay

колко даде за тези обувки? how much did you pay for those shoes?

6. (продавам) sell, charge

дават портокалите по 1 лв. килото they sell oranges at 1 lev the kilo, oranges sell/are sold at 1 lev the kilo

колко го давате? what do you charge for it? how. much Is it? what are you asking for it?

7. (изпращам-телеграма и пр.) send

време телеграма на send a telegram/cable/wire to, wire to, cable to

8. (устройвам-концерт и пр.) give

(представям-пиеса и пр.) show, play, put on

време концерт/забава/прием give a concert/a party/a reception

време обед/вечеря на give a lunch/a dinner for, entertain to lunch/dinner

тази вечер дават Хамлет they're playing/showing/giving Hamlet tonight. Ham Set is on tonight

какво дават в кино Х? what is on/showing at the X (Cinema)? отдавна дават тази пиеса the play has had a long run, the play has been on a long time

той даде добър Хамлет he made a good Hamlet

9. (установяваме поставям) fix, set

време среща fix an appointment (на with)

време срок set a time-limit

време тон set the tone

време задача set a task

10. (равнявам се на) make, add up to

време (си) вид pretend, make believe

време воля на indulge, give full play to; give vent to

време (телефонна) връзка put through (с to)

време възможност afford/present an opening/an opportunity (за for)

време възможност на enable (s.o.), give (s.o.) an opportunity (да to с inf.)

време гласност на give publicity to

време дете за осиновяване put a child into a home

време много жертви suffer heavy losses

време скъпи жертви pay a costly/heavy toll in human life

време живота си lay down o.'s life

време на занаят bind (s.o.) over as an apprentice, apprentice (s.o.); put s.o. apprentice

време изстрел/залп fire a shot/a volley

време клетва take/make/swear an oath

не време мира на някого give/allow s.o. no peace

време за обнародване submit for publication

време си оставката resign, hand in o.'s resignation

време отпор на repulse

време признаци на show/give signs of

време сметка за give/render an account of (на to, за of)

време си сметка за realize, be aware of

време си ясна сметка за be fully aware of

време сражение give battle

време сянка supply shade

време тласък на give an impetus to, set s.th. going

време си труд да take (the) trouble to (c inf.), trouble to

време утайка leave a sediment

не се време stick to o.'s guns, not give in, show fight, keep o.'s tail up

време си парите (харча за какво да е) part with o.'s money

време с едната ръка, вземам с другата give with one hand and take away/back with the other

време пътя на send packing, cashier

дават ми пътя get (the order of) the boot

не се време за него he can't compare with me

колко години му даваш? how old do you take him to be?

бих му дал тридесет I should put him down at/as thirty

не му дават годините he doesn't look

* * *

врѐме,

само ед. и времена̀ само мн.

1. time; ако \времето позволи if time permits; бе \време, когато книж. time was when; без \време before o.’s time; unseasonably; без да имам \време да се подготвя at short notice; \време е it’s (about) time; \време за достъп комп. access time; \време за зареждане комп. load time; \време за изпълнение на програма комп. run time; \време за лягане bed time; \време ми е o.’s time has come (и за смърт) (да to), be old enough to; \времето минава time goes by/is passing; \времето напредва time is getting on; всичко с \времето си all in good time; в същото \време at the same time; в това \време meanwhile; върша нещо вън от работното \време do s.th. out of hours; годишно \време time of the year, season; губя си \времето waste (o.’s) time; днес нямам никакво свободно \време I have no time to spare today; догодина по това \време this time next year; доста \време a good/great while; докато е още \време before it’s too late; while the going is good; дотогава има много \време there’s plenty of time; that’s a long time off; дошло е \време the time has arrived/is ripe (за for); дълго \време for a long stretch of time; едно \време at one time, in the old days; за известно \време for a time/while; за много малко \време in no time; западноевропейско \време Greenwich mean time; зимно/лятно \време in winter/summer; и \време му е and high/about time, too; имам много свободно \време have time on o.’s hands; когато му дойде \времето in due course/time, in its due season, when the right time comes; крайно \време е it is high time; мина онова \време, когато the time is past when; много \време му отне да he was long in, he was a long time in (с ger.); на първо \време for a start; не е далеч \времето, когато (няма да мине много \време и) it will not be long before; не е \време за this is no time for (с ger.); it is a bad time to (с inf.); не минало много \време и soon after, not long after; не остава много \време there isn’t much time left, time is getting short/running out; ни в това ни в онова/по никое \време at an unseasonable/unearthly hour, at untimely/odd hours; нощно \време at night; няма много \време there isn’t much time, time is short, time presses; от \време на \време from time to time, between times, occasionally, on and off, (every) once in a while; every now and again/then, every so often; от колко \време? how long? since when? от някое \време насам for some time past; по всяко \време at any time, at all times; по всяко \време на годината at every season of the year; по едно \време at one time; at one point, suddenly, unexpectedly; преди известно \време some time ago; през \време на during, in; през \време на война in time of war, in wartime; през \време на работа while working, at work, during hours; през цялото \време all the time, from first to last; работно \време office hours, work time; свободно \време leisure, spare time; free time; сега му е \времето now is the time, now if ever; с колко \време разполагаме? how are we fixed for time? след \време after a time; след известно \време (sometime) later; след като е минало толкова \време after such a long time, at this distance of time; тая работа ще вземе/иска \време this will take time; ще мине известно \време it will be some time ( преди before);

2. език. tense;

3. ( епоха, времена) time(s), days; в днешно \време nowadays; во \време оно in days gone by, long (long) ago; поет. in olden times; in days yore; добри времена бяха! those were the days; доброто старо \време the good old times/days; изостанал от \времето си out of date, behind o.’s times; на моето \време in my day; напред от/изпреварил \времето си ahead of o.’s time; имало едно \време once upon a time; през \времето на in the day(s)/time of, in the lifetime of; сега \времената са други times have changed;

4. муз. beat, measure; силно \време муз. strong beat; слабо \време муз. weak beat.

——————

ср., само ед. ( състояние на атмосферата) weather; ако позволи \времето, при хубаво \време weather permitting; \времето е облачно it is cloudy, the sky is overcast; \времето не обещава да бъде хубаво the weather looks unpromising; \времето се задържа it is settled weather; \времето ще се обърне there is going to be a break in the weather; the weather will change; изгледи за \времето a weather forecast; какво беше \времето, докато бяхте на море? what sort of weather did you have at the seaside? независимо от това какво е \времето, при каквото и да е/при всяко \време wet or fine, rain or shine, in rain or fine; неустойчиво/променливо \време broken weather; при всякакво \време in all weathers.

* * *

date; tense (грам.); time: време goes by - времето минава; war- time (военно); weather (състояние на атмосферата): good/fine време - хубаво време

* * *

{dei}
1. ден, денонощие
all DAY (long) цял ден, от сутрин до вечер
DAY about през ден
before DAY призори, преди разсъмване
by DAY денем
by the DAY на ден
the DAY after tomorrow вдругиден
DAY by DAY, from DAY to DAY от ден на ден
DAY in, DAY out, DAY after DAY всеки ден, ден след ден
one DAY един ден, някога
one of these DAYs тия дни, скоро
the other DAY неотдавна, наскоро, преди няколко дни
until this DAY до ден днешен
2. време, срок, период, епоха
without DAY с неопределен срок
in all o/s born DAYs през целия си живот
in the DAYs of old в старо време, едно време
in the DAYs to come в бъдеще
the good old DAYs доброте старо време
3. дни на блясък, връхна точка
to have had/seen one's DAY, to have seen/known better DAYs отживял съм си времето, и аз съм бил някога нещо
my DAY is done мина ми времето
DAY of judgment страшният съд
to call it a DAY смятам работата за свършена, доволен съм от постигнатото, за днес стига (толкоз)
the DAY is ours спечелихме, победата е наша
to lose/win the DAY загубвам/спечелвам сражението, бивам побeден/побеждавам
it's a bit late in the DAY (to) малко е късно (да)
a DAY too late, a DAY after the fair много късно, подир дъжд качулка
she is eighty if she is a DAY тя има най-малко осемдесет години
to make a DAY of it прекарвам цял ден (като правя нещо)
to name the DAY определям деня на сватбата
that will be the DAY разг. тая няма да я бъде
it will be a long DAY before I go there again няма да стъпя вече там
a DAY in court ден за явяване пред съда, възможност да изкажа становището си
time of DAY вж. time

* * *

{dei} n 1. ден; денонощие; all day (long) цял ден, от сутрин до веч

* * *

целодневен; ден; денонощие;

* * *

* * *

day [dei] n 1. ден, денонощие; civil \day юрид. денонощие; all \day ( long) цял ден, през целия ден, от сутрин до вечер; before \day призори, преди разсъмване; by \day денем; by the \day на ден; the \day before предишният ден; the \day before yesterday оня ден; by \day, from \day to \day от ден на ден; \dayin, \day out (\day after \day) от ден на ден, всеки ден, винаги; a \day off свободен ден; \days of grace отсрочка (за плащане на полица); every other ( alternate) \day през ден; per \day канц. на ден; twice a \day по два пъти на ден; one fine \day един прекрасен ден; one of these \days тези дни, скоро; the other \day тези дни, неотдавна; until this \day до ден днешен; what \day of the week ( month) is it? кой ден сме днес? without \day с неопределен срок; 2. време, дни, срок, период, епоха; in all o.'s born \days през целия си живот; in the \days of old в старо време, някога, едно време; in the \days to come в бъдеще; in these latter \days в наши дни; men of the \day знаменитости; 3. дни на блясък, връхна точка; to have had ( seen) o.'s \day, to have seen better \days отживял съм си века; и аз съм бил нещо; ( to be) on o.'s \day в добра форма съм; • every dog has its \day на всекиго идва редът; всяко нещо (всичко) има край; every \day is not Sunday всеки ден не е Великден; to carry the \day печеля победа; to win the \day постигам успех; to save the \day спасявам положението, идвам на помощ; to make s.o.'s \day ощастливявам някого; All Fools' \day, April Fool's \day 1 април; to call it a \day смятам работата за свършена, доволен съм от постигнатите резултати, не искам нищо повече; the \day is ours спечелихме, победители сме; as happy as the \day is long безкрайно щастлив; all in a \day' s work нормално, обичайно занимание за някого, рутинна работа; the \day of reckoning моментът, в който дълго отлагано неприятно задължение трябва да се свърши; a \day after the fair много късно; след дъжд качулка; she is eighty if she is a \day тя кара най-малко 80 лазарника; to save for a rainy \day бели пари за черни дни; to make a \day of it прекарвам цял ден; not to give up the \day job занимавам се с това, в което съм специалист; придържам се към рутинните си задължения; to name the \day определям деня на сватбата; it will be a long \day before I go there again няма да стъпя вече там; that will be the \day! и да видя няма да повярвам!